Имрен Мехмедова: България е изправена пред сериозен риск от продоволствена криза
България е изправена пред сериозен риск от продоволствена криза и държавното управление е в цялостно незнание за този риск.
Това съобщи националният представител от Движение за права и свободи Имрен Мехмедова в декларация от името на ПГ на Движение за права и свободи.
В така наречен пакет с ограничения против актуалната повсеместна рецесия, провокирана от войната в Украйна, квалифициран от ръководещите, липсват ограничения за поддръжка на селскостопанските производители, на тези, които създават хляба на България и главните храни. Свидетели сме на целенасочена липса на отношение към земеделието, посочи Мехмедова. Тя напомни, че предходната седмица Европейска комисия изпрати и своите забележки и сериозна оценка по Националния стратегически проект по ОСП.
Този стратегически проект не дава отговор на европейските упоритости и не е в синхрон със Зелената договорка, сподели Имрен Мехмедова и изброи част от 405-е забележки на Еврокомисията към проекта.
В момента страната ни е единствената в Европейския съюз, в която към момента не са признати и не се ползват никакви ограничения против рецесията, съобщи Имрен Мехмедова.
Д Е К Л А Р А Ц И Я
от Парламентарната група на Движение за права и свободи във връзка неналичието на ограничения за поддръжка на селскостопанските производители в рецесията
Уважаеми господин ръководител,
уважаеми сътрудници,
Ние, депутатите от парламентарната група на Движение за права и свободи, подготвихме актуалната декларация, с цел да изразим позицията си, че България е изправена пред сериозен риск от продоволствена рецесия и държавното управление е в цялостно незнание за този риск.
В така наречен пакет с ограничения против актуалната композиция от рецесии, квалифициран от ръководещите, липсват ограничения за поддръжка на селскостопанските производители, на тези, които създават хляба на България и главните храни. Свидетели сме на целенасочена липса на отношение към земеделието.
Миналата седмица станаха известни забележките и сериозната оценка по Националния стратегически проект по ОСП. Този стратегически проект не дава отговор на европейските упоритости и не е в синхрон със Зелената договорка. Липсва синергия на стратегическия проект с оперативните стратегии. Критиките на Европейски Съюз са съществени и към същността на проекта. Планът наподобява като лист от интервенции, които не са разумно обвързани, само че също така и част от тях се препокриват, липсват съответни количествени и качествени разбори, обвързани с потребностите на бранша, има пропуски в SWOT разбора. Тези забележки пораждат доста въпроси какъв брой ще се забави приемането на европейски средства за българските земеделци, има ли явен график по кое време ще се направи осведомителна акция, по кое време ще се създадат нужните законодателни промени, с цел да знаят какво ще вършат Земеделците от идната година. В 405 точки, Комисията излага своите забележки, рекомендации, мнения и насоки, които страната ни следва да вземе поради и да преработи стратегическия проект по ОСП. Част от рекомендациите, който Европейска комисия е отправила са:
Европейска комисия желае съществени промени във връзка с „ зелената архитектура “, биологичното земеделие, екосхемите, по-справедливото систематизиране на директните заплащания, конкретика във връзка с цифровизацията в земеделието и в селските региони и развиването на цифрови умения.Отправени са и редица рекомендации за увеличение на средствата за дребните и междинните аграрни стопанства;Комисията регистрира, че Планът не взема поради районните разлики в страната и по-специално, тези във връзка с селските региони. Липсва иамбиция за модернизиране на селските региони.Изключени са цялостен бранш от обвързана поддръжка още веднъж – орехи и лешници и други черупкови плодове.Изисква се разширение на интервенцията хуманно отношение към животните към повече сектори; Изключени са два индустриални бранша от обсега на помощта – свиневъдство и птицевъдство.Множество рекомендации във връзка с бранш пчеларство;България не е предложила нова референтна година за помощта за тютюна. Ние от Движение за права и свободи предлагаме да има ясна методика за установяване на референтната година за тютюна. Яснота и предвидимост за българските тютюнопроизводители, включително и за техните осигурителни права.В проекта има към 100 бележки по препоръчаните интервенции, основава се впечетление, че някои от интервенции са писани за избрани бенефициенти, което е остра рецензия от страна на Европейска комисия. Наблюдава се дискриминация във връзка с допустимостта само че бенефициенти.
В момента страната ни е единствената в Европейския съюз, в която към момента не са признати и не се ползват никакви ограничения против рецесията. Докато в останалите страни-членки такива влязоха мощ още през март – броени дни след началото на войната в Украйна.
Примерно в прилежаща Гърция, в Италия, Франция и Испания към този момент се ползват втори и трети пакет от ограничения. Финансов пакет на Франция, включва 550 милиона евро за ферми, а точно 400 милиона евро помощ за фуражи и 150 милиона за покриване на обществени вноски за фермери, наранени от рецесията.
В Испания са заделени 362 милиона евро пакет от помощ за селското стопанство и земеделците. Поради цялостното неглижиране на селскостопанския бранш от държавното управление е доста евентуално България да се окаже единствената страна в Европейския съюз, която ще унищожи родното произвеждане, в интервал, в който целия свят приказва за продоволствена рецесия и за недостиг на хранителни артикули от първа нужда.
Цените на пшеницата потеглиха стремително нагоре. Вече има покупко-продажби на зелено на цени от 700-760 лева за звук фуражна пшеница, чиято цена предходната година беше 300-350 лева за звук, а упованията са цената на хлебната пшеница да бъде 900 лева и нагоре за звук.. За производителите това е добре, тъй като ще си покрият разноските за неведнъж поскъпналите торове, горива и препарати за растителна отбрана. Но главният въпрос е каква ще стане с цената на фуражите? Никой от ръководещите не приказва сега за това.
Европейската комисия предвижда, че пшеничената годишна продукция в Евросъюза ще доближи единствено 130 милиона тона, като складовите наличия ще се свият до 12,5 милиона тона, най-много поради упования рекорден експорт в размер на 40 милиона тона.
Преди дни Организация на обединените нации излезе с прогноза, че всички международни ресурси на пшеница ще стигнат едвам за 10 седмици!
Поради всичко това са нужни незабавни ограничения за обезпечаване на нужните количества за самун и фураж в България, за попълване на държавния запас с пшеница и от ограничения за обществено търпими цени на хляба и фуражите! Такива обаче освен няма, само че за посочените проблеми ръководещите даже не приказват!
В отглеждането на животни обстановката е сериозна. По информация на браншовите организации сега 30% от млечните ферми са във банкрут, прогнозите са, че до месец 50% от тях ще банкрутират. А млякото и млечните творби са освен древен обичаен бранш за България, а артикули от първа нужда, които очевидно ще изчезнат като произвеждане у нас.
Защото, съгласно браншовите организации на животновъдите, през тази година всички ставки са намалели само в България на фона на рецесията!
Защото България е, нагледно казано „изпуснала всички влакове“ или т.нар финансови принадлежности за отглеждането на животни, от които другите страни в Европейския съюз са се възползвали!
Защото цените на суровините са скочили в пъти, а млякото с едвам няколко стотинки. Изхранването на животните през последните години е поскъпнало от 2 до 3 пъти. Същевременно най-скъпото мляко – овчето за този интервал е покачило цената си единствено с 40 стотинки на литър. Преди 4 години фуражната царевица е коствала 220 лв. звук. Сега е 650 лв. за звук, а това е една от всеобщите първични материали, които животновъдите употребяват. Соевият шрот е коствал към 600 лв., а сега е 1600 лв..
Много от фермерите няма да могат при тези цени, както и при цените на горивата и тока да продължат да отглеждат животни и към този момент са възнамерявали да ги предадат в кланици и да приключат с тази активност.
Фермерите упорстват да получат скица от Министерството на земеделието за фуражи на налични цени, подкрепяне за високите цени на тока и горивата.
В същото време във Франция и Испания е въведена защитна цена на кравето и овчето мляко.
Във Франция и Гърция има минимални изкупни цени на месото.
В България няма никакви ограничения, ръководещите нехаят! Това безхаберие на Министерството на земеделието и на държавното управление като цяло е закононарушение освен против бранша, който умира, а е закононарушение против нацията, тъй като продоволствието е детайл от националната сигурност на страната.
Загива и производството на плодове и зеленчуци в България още веднъж заради неналичието на политика за опазването и развиването му от страна на Министерството на земеделието и на държавното управление. Този бранш години наред страда от редовно недофинансиране, което докара до обезлюдяване на множеството от селските общини. Браншовите организации показват съществени административни проблеми, проблеми с водоснабдяването, с работната ръка, с реализацията на продукцията на пазара, с контакт с комерсиалните вериги и така нататък Към това в този момент се прибавят и проблемите с поскъпналите торове, препарати за растителна отбрана, горива, семена и така нататък
Не е построена съответна и настояща система на отбрана на производителите от изключителни условия и неподходящи климатични промени.
Липсата на съответен надзор на разходването на средствата, води до това, че сивият бранш унищожава селскостопанските производители, а страната нищо не прави против него. Но заради неправилната политика от страна на страната и неналичието на надзор на процедура в магазините липсват създадени в България плодове и зеленчуци, българско мляко и месо.
Държавата не прави нищо за подкрепяне на производителите за намиране на пазари, за задържане и привличане на работна ръка в бранша.
Необходими са незабавни ограничения за подкрепяне на целия селскостопански бранш поради високите цени на горивата, на тока, на торовете, на фуражите, на семената, на препаратите за растителна отбрана, ограничения за привличане и опазване на работна ръка, за надзор против сивия бранш, за обезпечаване на пазари, за защитни изкупни цени за млякото и месото, за обезпечаване на вода и на система за компенсации при изключителни естествени и климатични обстановки.
В противоположен случай рискът за продоволствена рецесия ще се трансформира в действителност още през есента.
Това съобщи националният представител от Движение за права и свободи Имрен Мехмедова в декларация от името на ПГ на Движение за права и свободи.
В така наречен пакет с ограничения против актуалната повсеместна рецесия, провокирана от войната в Украйна, квалифициран от ръководещите, липсват ограничения за поддръжка на селскостопанските производители, на тези, които създават хляба на България и главните храни. Свидетели сме на целенасочена липса на отношение към земеделието, посочи Мехмедова. Тя напомни, че предходната седмица Европейска комисия изпрати и своите забележки и сериозна оценка по Националния стратегически проект по ОСП.
Този стратегически проект не дава отговор на европейските упоритости и не е в синхрон със Зелената договорка, сподели Имрен Мехмедова и изброи част от 405-е забележки на Еврокомисията към проекта.
В момента страната ни е единствената в Европейския съюз, в която към момента не са признати и не се ползват никакви ограничения против рецесията, съобщи Имрен Мехмедова.
Д Е К Л А Р А Ц И Я
от Парламентарната група на Движение за права и свободи във връзка неналичието на ограничения за поддръжка на селскостопанските производители в рецесията
Уважаеми господин ръководител,
уважаеми сътрудници,
Ние, депутатите от парламентарната група на Движение за права и свободи, подготвихме актуалната декларация, с цел да изразим позицията си, че България е изправена пред сериозен риск от продоволствена рецесия и държавното управление е в цялостно незнание за този риск.
В така наречен пакет с ограничения против актуалната композиция от рецесии, квалифициран от ръководещите, липсват ограничения за поддръжка на селскостопанските производители, на тези, които създават хляба на България и главните храни. Свидетели сме на целенасочена липса на отношение към земеделието.
Миналата седмица станаха известни забележките и сериозната оценка по Националния стратегически проект по ОСП. Този стратегически проект не дава отговор на европейските упоритости и не е в синхрон със Зелената договорка. Липсва синергия на стратегическия проект с оперативните стратегии. Критиките на Европейски Съюз са съществени и към същността на проекта. Планът наподобява като лист от интервенции, които не са разумно обвързани, само че също така и част от тях се препокриват, липсват съответни количествени и качествени разбори, обвързани с потребностите на бранша, има пропуски в SWOT разбора. Тези забележки пораждат доста въпроси какъв брой ще се забави приемането на европейски средства за българските земеделци, има ли явен график по кое време ще се направи осведомителна акция, по кое време ще се създадат нужните законодателни промени, с цел да знаят какво ще вършат Земеделците от идната година. В 405 точки, Комисията излага своите забележки, рекомендации, мнения и насоки, които страната ни следва да вземе поради и да преработи стратегическия проект по ОСП. Част от рекомендациите, който Европейска комисия е отправила са:
Европейска комисия желае съществени промени във връзка с „ зелената архитектура “, биологичното земеделие, екосхемите, по-справедливото систематизиране на директните заплащания, конкретика във връзка с цифровизацията в земеделието и в селските региони и развиването на цифрови умения.Отправени са и редица рекомендации за увеличение на средствата за дребните и междинните аграрни стопанства;Комисията регистрира, че Планът не взема поради районните разлики в страната и по-специално, тези във връзка с селските региони. Липсва иамбиция за модернизиране на селските региони.Изключени са цялостен бранш от обвързана поддръжка още веднъж – орехи и лешници и други черупкови плодове.Изисква се разширение на интервенцията хуманно отношение към животните към повече сектори; Изключени са два индустриални бранша от обсега на помощта – свиневъдство и птицевъдство.Множество рекомендации във връзка с бранш пчеларство;България не е предложила нова референтна година за помощта за тютюна. Ние от Движение за права и свободи предлагаме да има ясна методика за установяване на референтната година за тютюна. Яснота и предвидимост за българските тютюнопроизводители, включително и за техните осигурителни права.В проекта има към 100 бележки по препоръчаните интервенции, основава се впечетление, че някои от интервенции са писани за избрани бенефициенти, което е остра рецензия от страна на Европейска комисия. Наблюдава се дискриминация във връзка с допустимостта само че бенефициенти.
В момента страната ни е единствената в Европейския съюз, в която към момента не са признати и не се ползват никакви ограничения против рецесията. Докато в останалите страни-членки такива влязоха мощ още през март – броени дни след началото на войната в Украйна.
Примерно в прилежаща Гърция, в Италия, Франция и Испания към този момент се ползват втори и трети пакет от ограничения. Финансов пакет на Франция, включва 550 милиона евро за ферми, а точно 400 милиона евро помощ за фуражи и 150 милиона за покриване на обществени вноски за фермери, наранени от рецесията.
В Испания са заделени 362 милиона евро пакет от помощ за селското стопанство и земеделците. Поради цялостното неглижиране на селскостопанския бранш от държавното управление е доста евентуално България да се окаже единствената страна в Европейския съюз, която ще унищожи родното произвеждане, в интервал, в който целия свят приказва за продоволствена рецесия и за недостиг на хранителни артикули от първа нужда.
Цените на пшеницата потеглиха стремително нагоре. Вече има покупко-продажби на зелено на цени от 700-760 лева за звук фуражна пшеница, чиято цена предходната година беше 300-350 лева за звук, а упованията са цената на хлебната пшеница да бъде 900 лева и нагоре за звук.. За производителите това е добре, тъй като ще си покрият разноските за неведнъж поскъпналите торове, горива и препарати за растителна отбрана. Но главният въпрос е каква ще стане с цената на фуражите? Никой от ръководещите не приказва сега за това.
Европейската комисия предвижда, че пшеничената годишна продукция в Евросъюза ще доближи единствено 130 милиона тона, като складовите наличия ще се свият до 12,5 милиона тона, най-много поради упования рекорден експорт в размер на 40 милиона тона.
Преди дни Организация на обединените нации излезе с прогноза, че всички международни ресурси на пшеница ще стигнат едвам за 10 седмици!
Поради всичко това са нужни незабавни ограничения за обезпечаване на нужните количества за самун и фураж в България, за попълване на държавния запас с пшеница и от ограничения за обществено търпими цени на хляба и фуражите! Такива обаче освен няма, само че за посочените проблеми ръководещите даже не приказват!
В отглеждането на животни обстановката е сериозна. По информация на браншовите организации сега 30% от млечните ферми са във банкрут, прогнозите са, че до месец 50% от тях ще банкрутират. А млякото и млечните творби са освен древен обичаен бранш за България, а артикули от първа нужда, които очевидно ще изчезнат като произвеждане у нас.
Защото, съгласно браншовите организации на животновъдите, през тази година всички ставки са намалели само в България на фона на рецесията!
Защото България е, нагледно казано „изпуснала всички влакове“ или т.нар финансови принадлежности за отглеждането на животни, от които другите страни в Европейския съюз са се възползвали!
Защото цените на суровините са скочили в пъти, а млякото с едвам няколко стотинки. Изхранването на животните през последните години е поскъпнало от 2 до 3 пъти. Същевременно най-скъпото мляко – овчето за този интервал е покачило цената си единствено с 40 стотинки на литър. Преди 4 години фуражната царевица е коствала 220 лв. звук. Сега е 650 лв. за звук, а това е една от всеобщите първични материали, които животновъдите употребяват. Соевият шрот е коствал към 600 лв., а сега е 1600 лв..
Много от фермерите няма да могат при тези цени, както и при цените на горивата и тока да продължат да отглеждат животни и към този момент са възнамерявали да ги предадат в кланици и да приключат с тази активност.
Фермерите упорстват да получат скица от Министерството на земеделието за фуражи на налични цени, подкрепяне за високите цени на тока и горивата.
В същото време във Франция и Испания е въведена защитна цена на кравето и овчето мляко.
Във Франция и Гърция има минимални изкупни цени на месото.
В България няма никакви ограничения, ръководещите нехаят! Това безхаберие на Министерството на земеделието и на държавното управление като цяло е закононарушение освен против бранша, който умира, а е закононарушение против нацията, тъй като продоволствието е детайл от националната сигурност на страната.
Загива и производството на плодове и зеленчуци в България още веднъж заради неналичието на политика за опазването и развиването му от страна на Министерството на земеделието и на държавното управление. Този бранш години наред страда от редовно недофинансиране, което докара до обезлюдяване на множеството от селските общини. Браншовите организации показват съществени административни проблеми, проблеми с водоснабдяването, с работната ръка, с реализацията на продукцията на пазара, с контакт с комерсиалните вериги и така нататък Към това в този момент се прибавят и проблемите с поскъпналите торове, препарати за растителна отбрана, горива, семена и така нататък
Не е построена съответна и настояща система на отбрана на производителите от изключителни условия и неподходящи климатични промени.
Липсата на съответен надзор на разходването на средствата, води до това, че сивият бранш унищожава селскостопанските производители, а страната нищо не прави против него. Но заради неправилната политика от страна на страната и неналичието на надзор на процедура в магазините липсват създадени в България плодове и зеленчуци, българско мляко и месо.
Държавата не прави нищо за подкрепяне на производителите за намиране на пазари, за задържане и привличане на работна ръка в бранша.
Необходими са незабавни ограничения за подкрепяне на целия селскостопански бранш поради високите цени на горивата, на тока, на торовете, на фуражите, на семената, на препаратите за растителна отбрана, ограничения за привличане и опазване на работна ръка, за надзор против сивия бранш, за обезпечаване на пазари, за защитни изкупни цени за млякото и месото, за обезпечаване на вода и на система за компенсации при изключителни естествени и климатични обстановки.
В противоположен случай рискът за продоволствена рецесия ще се трансформира в действителност още през есента.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ